Dust

След края на милиони пеперуди,
Сред суха като въглен тишина,
Прашинките танцуват като луди
В лъчите на пълнееща луна.

Погледнеш ли ги, те ще те покрият.
По устните ти - прах при пепелта;
Сърцето ти безмълвно ще пробият,
В очите ти ще викнат самота.

След края на милиони пеперуди
Душите им изчакват в тишина,
Защото няма кой да ги прокуди
От мрака им на дневна светлина.